577 години от Последният кръстоносен поход и битката край Варна
Булфото
С Битката при Варна завършва Последния кръстоносен поход и третия несполучлив опит на християнските сили да освободят България и да спасят Константинопол от Османците. Преди това са Кръстоносния поход, приключил с Битката при Никопол и Въстанието на Константин и Фружин.
Днес се навършват 577 години от борбата при Варна, известна още като борбата на народите, в която през 1444г. умира полско-унгарският крал Владислав III Ягело и 10 000 бойци от съюзническата християнска войска.
При Варна умират 10 хиляди българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, хървати, босненци, румънци, рутени и рицари кръстоносци
След победоносните акции на Хуняди против войските на султан Мурад II през 1442 – 1444 г., папата убеждава младия крал, че е пристигнало времето да се съкруши Османската империя и да се освободи Йерусалим. През октомври 1443 Владислав Ягело и Хунияди събират 20 – 25 000 интернационална войска, като основата ѝ са 14 000 души от полски и маджарски рицари и оръженосци, подчинени на Владислав III и Хунияди. Впоследствие към армията се причислява деспот Георги Бранкович с 8000 бойци, а по-късно и босненският челник Петър Ковачевич 600 – 700 души. В интернационалната коалиция влизат и 600 коли, за създаване на вагенбург, предвождани от чеха Ян Чапек,[1] както и прочут брой хуситски стрелци. Тактиката на Хунияди е: когато кръстоносците се открият на стан, те да се обкръжават от каруците, хуситските стрелци да застават по тях и да бдят за бързата османска кавалерия, а рицарите да са по средата на загражденията. Плана на Хунияди планува кръстоносците бързо да обхванат в Тракия, преди Мурад II да повика подкрепления от Мала Азия; да бъдат разрушени силите му на Балканите; да се отстрани османската опасност в зародиш. Кръстоносците настъпват по одобрения път – Белград – Ниш – София – Пловдив-Одрин, който наподобява най-къс, за постигането на тяхната цел. Първоначално кръстоносната войска не среща опозиция. Тя опожарява Крушевац и продължава да настава. Главните сили се насочат по левия бряг на р. Морава, а Хунияди с 12 000 души завладява Ниш и покрайнините му и го опожарява. Съществува спор дали е опожарил целият Ниш или единствено военни обекти. В същото време към Ниш настава мощна османска войска, предвождат от бейлербея на Румелия, Касъм бей. Тила на османската войска е подсигурен от акънджии с командир – Турхан Бей
На 3 ноември 1443 година Хунияди разгромява трите предни отряда на тази войска, а през нощта против 4 ноември настава и дефинитивно побеждава. Според османски източници преди сражението Турхан бей се оплаква, че съперниците им са „ една шепа неверници “ т.е. от тях не може да се вземе плячка и след това ще би трябвало да разчитат на оран, а не на обир. Акънджиите не вземат участие в борбата, а Касъм бей е победен. Османските източници хвърлят виновността за загубата върху Турхан бей за загубата и го смятат за изменник.
Касъм Паша е разрушен и не може да отбрани нито Ниш, нито Пирот. Причините ненапълно се крият и в това, че локалното население интензивно подкрепя кръстоносците. Ето какво написа кардинал Цезарини „...При мен пристигнаха сърби и българи, който ме уверяваха, от свое име и от името на други, че доста турци били хванати и избити, когато побегнали от сражението. Смята се, че турците са понесли не по-малко загуби от околното население си след сражението, в сравнение с от нашите бойци..... “
Масовото присъединяване на локалното население се удостоверява и от писмо на Хунияди. " Нашата армия върви добре и се усилва всеки ден, с българи, босненци, албанци, сърби. Според неизвестен османски летописец от XV в. " даже огромна конна група от раята (т.е. от българите) се причисли към тяхната (кръстоносната) войска. Янко Хунияди ги употребява като предни бойни сили
Така благодарение на локалните кръстоносците стигат чак до София. Следва да се означи, че походът е не просто частна акция на полския крал и на Хунияди, а съгласувана поход на всички европейски християнски сили – поляци, унгарци, чехи, власи, българи, сърби... Той е опит да бъде уязвена смъртоносно османската империя. Множество значими гарнизони падат без пердах. Вероятно това е повода заради която при отстъплението си османците излива гнева си на българите и заповядва да възпламенят София. Походът потегля към Пловдив, само че при Траянови врата е пресрещнат от мощна султанска войска, която се окопава посредством укрепления. Водят се жестоки боеве за Траянови врата, само че нито една от двете страни не взима превес. Хунияди търси обходен маршрут през Смолския проход и е насочва по течението на р. Тополница, води стълкновение в местността Побоище, само че не може да проникне натам, тъй като тя е крепко укрепена от османски сили.
При това състояние гладът и огромните студове, снегът и мъглите в Ихтиманското поле и снегът принуждават Ягело и Хунияди да се изтеглят и да сключат десетгодишен кротичък контракт на 13 юли 1444 година.
Втори кръстоносен поход на крал Владислав III и Янош Хунияди 1444 година Битка при Варна.
Ако някой печели от целия конфликт това е диктатор Георги Бранкович, комуто са върнати отнетите през 1441 г владения. На идната 1444 година Ягело и Хунияди потеглят на втори кръстоносен поход за освобождението на българските земи. Папа Евгений се ангажира с триумфа на задачата. Особено деен е кардинал Юлио Цезарини, който афишира, че „ Византия, България и Албания ще поддържат похода “, както и че 8 венециански галери ще се включат в него. В реалност тези обещания ще останат без съществено покритие. Към сегашния миг, обаче обстановката е комфортна за християнската коалиция. Кръстонците са посочили, че при единение могат да нанасят провали на агаряните. Междувременно султанът е заставен да се разправя с ненадейно изникнал дьозме – султан (лъже-султан, сепаратист, претендиращ за легитимност) и трансферира голямата част от войските си в Азия. Към този миг Хунияди и Ягело съумяват да съберат 16 000 поляци и унгарци под своя байрак. Към интернационалната Коалиция се причисляват 5000(4000) власи на войводата Влад Цепеш – Дракула, както и 500 хуситски стрелци и прочут брой италиански кондотиери.
В състава влизат и 2000 коли, които се употребяват за обоз и създаване на вагенбург. Леката кавалерия е снабдена с леки ризници и копия, пехотинците също имат ризници, а рицарите – брони. Хуситите са въоръжени с аркебузи и кулеврини. Армията разполага и с прочут брой бомбарди и требучети. Създаден е и военн морски флот, който да подкрепи интервенцията. В него влизат 8 папски кораба, 8 венециански, 4 на бургундския принц и 2 дубровнишки кораба. Целта на новия кръстоносен поход е да се изгонят дефинитивно нашествениците от българските земи, а техен държател да стане Ян Хунияди.[10] Кръстоносната войска през началото на Септември превзема Оршова, покрай Дунав, след това завзема Кладово и Флорентин, а на 26 септември – Видин. Немският стихотворец Банхайм е посветил стихотворение на случката в което се споделя, че османците към този момент са избили първенците на Видин, само че не и локалното население. То незабавно последва кръстоносната войска. Впоследствие кръстоносците превземат Оряхово и доближават Никопол. Към тях се причисляват доста българи, само че все пак началникът на гарнизона Фируз бей, съумява да отблъсне офанзивата. Кръстоносците подминават Никопол., превземат Свищов и пленяват 28 османски кораба (подготвени за нахлуване против Влахия). Оттук Владислав изпраща послания до крепостите Шумен, Мадара, Варна и прочие Той дава обещание на спахиите при положение, че се предадат да ги пусне гладко да се приберат в Мала Азия; а ако се противят – да ги унищожи. Отказът на спахията на Шуменската цитадела го принуждава да се насочи към нея и на 25 октомври там стартира блокада. Ягело губи доста хора в обсадата, само че завладява Шумен. Оттук той изпраща разследващ отряд от 500 души към Търновград, който влиза в пердах с гарнизона и османците губят 300 души. Дотук държанието на кръстоносците демонстрира, че те са наясно кои са българските земи и се възползват дейно от това преимущество. След Шумен Владислав завладява хубавичко цитадела Мадара, а след това на 5 ноември в ръцете на кръстоносците пада и Овеч (Провадия) Скоро по-късно крепостите Калиакра, Каварна, Кастрич (Eксиновград) и Галата и прочие бързо се предават. Кръстоносците се насочат към Варна (откъдето желаят да извършат десант и с кораби да се трансферират в Цариград). И тук следва решаващата борба при Варна. Междувременно Мурад II съумява да се оправи ненадейно бързо със своя конкурент в Азия и трансферира войските си в Европа. Поради несъгласуваност на дейностите сред съдружниците и двойната игра на Република Генуа, която към момента привижда Византия за собствен максимален зложелател, геунезците трансферират османската 100 000 войска във Варна против 22-хилядната кръстоносна войска, (османският хронист Оруч бин Адил ни осведоми, че самият султан трансферира Босфора на франкски кораб). Според други източници султанът имал 50-хилядна войска, от които 10 000 азеби и 10 000 рекрутирани християни – отстъпници
Османците се разполагат на лагер, към 5 километра южно по отношение на кръстоносците. Хунияди ги открива съвсем инцидентно, когато отива на разузнаване и ненадейно вижда техните огньове. Научавайки за превъзхождащия го противникВладислав Ягело незабавно привиква боен съвет. Цезарини и бароните оферират да се укрепят до вагенбурга, и да чакат помощта на флота. Владислав III уверено отхвърля отбранителната тактичност с концепцията, че тя ще даде кураж на врага (а личните му хора ще обезвери). Той приключва речта си с думите „ Да избегнем – към този момент е невероятно, а да се предадем и да ни поробят, без да ни надвият, без борба и стълкновение –никак! По-добре дано мрем с чест и възхвала над сабята ни и с Христовото име в уста. “
Първоначално в борбата обединените християнски сили получават превъзходство, само че това очевидно е тактически прийом – османците примамват рицарите в „ чувал “ и разпростират своя запас зад тила им. Междувременно власите на Влад Цепеш се втурват да грабят плячка и стопират да извършват тактически задания. Първоначално хората на свещеник Доминик потеглят мощно напред по левия фланг, само че това дава допустимо османската кавалерия да мине зад тила им и да обърне в бяг кръстоноците. Все отново Хунияди (който работи на десния фланг с 2000 души) и Ягело съумяват да се укрепят при вагенбурга и подхващат нова офанзива. Хунияди поучава Владислав III да изчака и да види по какъв начин ще се развие борбата.
Гробницата на Владислав III в Полша в Краков в катедралата в замъка Вавел
Тук по времето на сражението Хунияди е обкръжен от османци. Владислав III, който до този миг стои настрани, се впуска с неколцина рицари, с цел да го отбрани, само че пада с коня си във „ вълча яма “ и е посечен със сабя от връхлитащ конник-османец. Някои упрекват за тази необсмислена постъпка обкръжението към Ягело. Съветниците му го корят, че цялата воинска популярност ще остане за Хунияди и го поучават за се впусне в боя; други обвиняват младостта и неопитността на Владислав III (той е единствено на 20 г.), а трети – алчността на власите. В последна сметка младият полски крал умира в бой с турците на 10 ноември 1444 година и посмъртно получава прозвището Варненчик. Хунияди продължава опитите да освободи Балканите и след неговата гибел, само че те са обречени на крах, а след 1448 година опитите на Унгария да се намеси на Балканите прекъсват задълго.
Макар публично това да не се води за кръстоносен поход, точно неуспехът на този поход и потвърдената неефективност на рицарството, когато се бие на кръстосан терен против османската лека конница, поставя дефинитивно завършек на кръстоносните походи.
С Битката при Варна завършва Последния кръстоносен поход и третия несполучлив опит на християнските сили да освободят България и да спасят Константинопол от Османците. Преди това са Кръстоносния поход, приключил с Битката при Никопол и Въстанието на Константин и Фружин.
Днес се навършват 577 години от борбата при Варна, известна още като борбата на народите, в която през 1444г. умира полско-унгарският крал Владислав III Ягело и 10 000 бойци от съюзническата християнска войска.
При Варна умират 10 хиляди българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, хървати, босненци, румънци, рутени и рицари кръстоносци
След победоносните акции на Хуняди против войските на султан Мурад II през 1442 – 1444 г., папата убеждава младия крал, че е пристигнало времето да се съкруши Османската империя и да се освободи Йерусалим. През октомври 1443 Владислав Ягело и Хунияди събират 20 – 25 000 интернационална войска, като основата ѝ са 14 000 души от полски и маджарски рицари и оръженосци, подчинени на Владислав III и Хунияди. Впоследствие към армията се причислява деспот Георги Бранкович с 8000 бойци, а по-късно и босненският челник Петър Ковачевич 600 – 700 души. В интернационалната коалиция влизат и 600 коли, за създаване на вагенбург, предвождани от чеха Ян Чапек,[1] както и прочут брой хуситски стрелци. Тактиката на Хунияди е: когато кръстоносците се открият на стан, те да се обкръжават от каруците, хуситските стрелци да застават по тях и да бдят за бързата османска кавалерия, а рицарите да са по средата на загражденията. Плана на Хунияди планува кръстоносците бързо да обхванат в Тракия, преди Мурад II да повика подкрепления от Мала Азия; да бъдат разрушени силите му на Балканите; да се отстрани османската опасност в зародиш. Кръстоносците настъпват по одобрения път – Белград – Ниш – София – Пловдив-Одрин, който наподобява най-къс, за постигането на тяхната цел. Първоначално кръстоносната войска не среща опозиция. Тя опожарява Крушевац и продължава да настава. Главните сили се насочат по левия бряг на р. Морава, а Хунияди с 12 000 души завладява Ниш и покрайнините му и го опожарява. Съществува спор дали е опожарил целият Ниш или единствено военни обекти. В същото време към Ниш настава мощна османска войска, предвождат от бейлербея на Румелия, Касъм бей. Тила на османската войска е подсигурен от акънджии с командир – Турхан Бей
На 3 ноември 1443 година Хунияди разгромява трите предни отряда на тази войска, а през нощта против 4 ноември настава и дефинитивно побеждава. Според османски източници преди сражението Турхан бей се оплаква, че съперниците им са „ една шепа неверници “ т.е. от тях не може да се вземе плячка и след това ще би трябвало да разчитат на оран, а не на обир. Акънджиите не вземат участие в борбата, а Касъм бей е победен. Османските източници хвърлят виновността за загубата върху Турхан бей за загубата и го смятат за изменник.
Касъм Паша е разрушен и не може да отбрани нито Ниш, нито Пирот. Причините ненапълно се крият и в това, че локалното население интензивно подкрепя кръстоносците. Ето какво написа кардинал Цезарини „...При мен пристигнаха сърби и българи, който ме уверяваха, от свое име и от името на други, че доста турци били хванати и избити, когато побегнали от сражението. Смята се, че турците са понесли не по-малко загуби от околното население си след сражението, в сравнение с от нашите бойци..... “
Масовото присъединяване на локалното население се удостоверява и от писмо на Хунияди. " Нашата армия върви добре и се усилва всеки ден, с българи, босненци, албанци, сърби. Според неизвестен османски летописец от XV в. " даже огромна конна група от раята (т.е. от българите) се причисли към тяхната (кръстоносната) войска. Янко Хунияди ги употребява като предни бойни сили
Така благодарение на локалните кръстоносците стигат чак до София. Следва да се означи, че походът е не просто частна акция на полския крал и на Хунияди, а съгласувана поход на всички европейски християнски сили – поляци, унгарци, чехи, власи, българи, сърби... Той е опит да бъде уязвена смъртоносно османската империя. Множество значими гарнизони падат без пердах. Вероятно това е повода заради която при отстъплението си османците излива гнева си на българите и заповядва да възпламенят София. Походът потегля към Пловдив, само че при Траянови врата е пресрещнат от мощна султанска войска, която се окопава посредством укрепления. Водят се жестоки боеве за Траянови врата, само че нито една от двете страни не взима превес. Хунияди търси обходен маршрут през Смолския проход и е насочва по течението на р. Тополница, води стълкновение в местността Побоище, само че не може да проникне натам, тъй като тя е крепко укрепена от османски сили.
При това състояние гладът и огромните студове, снегът и мъглите в Ихтиманското поле и снегът принуждават Ягело и Хунияди да се изтеглят и да сключат десетгодишен кротичък контракт на 13 юли 1444 година.
Втори кръстоносен поход на крал Владислав III и Янош Хунияди 1444 година Битка при Варна.
Ако някой печели от целия конфликт това е диктатор Георги Бранкович, комуто са върнати отнетите през 1441 г владения. На идната 1444 година Ягело и Хунияди потеглят на втори кръстоносен поход за освобождението на българските земи. Папа Евгений се ангажира с триумфа на задачата. Особено деен е кардинал Юлио Цезарини, който афишира, че „ Византия, България и Албания ще поддържат похода “, както и че 8 венециански галери ще се включат в него. В реалност тези обещания ще останат без съществено покритие. Към сегашния миг, обаче обстановката е комфортна за християнската коалиция. Кръстонците са посочили, че при единение могат да нанасят провали на агаряните. Междувременно султанът е заставен да се разправя с ненадейно изникнал дьозме – султан (лъже-султан, сепаратист, претендиращ за легитимност) и трансферира голямата част от войските си в Азия. Към този миг Хунияди и Ягело съумяват да съберат 16 000 поляци и унгарци под своя байрак. Към интернационалната Коалиция се причисляват 5000(4000) власи на войводата Влад Цепеш – Дракула, както и 500 хуситски стрелци и прочут брой италиански кондотиери.
В състава влизат и 2000 коли, които се употребяват за обоз и създаване на вагенбург. Леката кавалерия е снабдена с леки ризници и копия, пехотинците също имат ризници, а рицарите – брони. Хуситите са въоръжени с аркебузи и кулеврини. Армията разполага и с прочут брой бомбарди и требучети. Създаден е и военн морски флот, който да подкрепи интервенцията. В него влизат 8 папски кораба, 8 венециански, 4 на бургундския принц и 2 дубровнишки кораба. Целта на новия кръстоносен поход е да се изгонят дефинитивно нашествениците от българските земи, а техен държател да стане Ян Хунияди.[10] Кръстоносната войска през началото на Септември превзема Оршова, покрай Дунав, след това завзема Кладово и Флорентин, а на 26 септември – Видин. Немският стихотворец Банхайм е посветил стихотворение на случката в което се споделя, че османците към този момент са избили първенците на Видин, само че не и локалното население. То незабавно последва кръстоносната войска. Впоследствие кръстоносците превземат Оряхово и доближават Никопол. Към тях се причисляват доста българи, само че все пак началникът на гарнизона Фируз бей, съумява да отблъсне офанзивата. Кръстоносците подминават Никопол., превземат Свищов и пленяват 28 османски кораба (подготвени за нахлуване против Влахия). Оттук Владислав изпраща послания до крепостите Шумен, Мадара, Варна и прочие Той дава обещание на спахиите при положение, че се предадат да ги пусне гладко да се приберат в Мала Азия; а ако се противят – да ги унищожи. Отказът на спахията на Шуменската цитадела го принуждава да се насочи към нея и на 25 октомври там стартира блокада. Ягело губи доста хора в обсадата, само че завладява Шумен. Оттук той изпраща разследващ отряд от 500 души към Търновград, който влиза в пердах с гарнизона и османците губят 300 души. Дотук държанието на кръстоносците демонстрира, че те са наясно кои са българските земи и се възползват дейно от това преимущество. След Шумен Владислав завладява хубавичко цитадела Мадара, а след това на 5 ноември в ръцете на кръстоносците пада и Овеч (Провадия) Скоро по-късно крепостите Калиакра, Каварна, Кастрич (Eксиновград) и Галата и прочие бързо се предават. Кръстоносците се насочат към Варна (откъдето желаят да извършат десант и с кораби да се трансферират в Цариград). И тук следва решаващата борба при Варна. Междувременно Мурад II съумява да се оправи ненадейно бързо със своя конкурент в Азия и трансферира войските си в Европа. Поради несъгласуваност на дейностите сред съдружниците и двойната игра на Република Генуа, която към момента привижда Византия за собствен максимален зложелател, геунезците трансферират османската 100 000 войска във Варна против 22-хилядната кръстоносна войска, (османският хронист Оруч бин Адил ни осведоми, че самият султан трансферира Босфора на франкски кораб). Според други източници султанът имал 50-хилядна войска, от които 10 000 азеби и 10 000 рекрутирани християни – отстъпници
Османците се разполагат на лагер, към 5 километра южно по отношение на кръстоносците. Хунияди ги открива съвсем инцидентно, когато отива на разузнаване и ненадейно вижда техните огньове. Научавайки за превъзхождащия го противникВладислав Ягело незабавно привиква боен съвет. Цезарини и бароните оферират да се укрепят до вагенбурга, и да чакат помощта на флота. Владислав III уверено отхвърля отбранителната тактичност с концепцията, че тя ще даде кураж на врага (а личните му хора ще обезвери). Той приключва речта си с думите „ Да избегнем – към този момент е невероятно, а да се предадем и да ни поробят, без да ни надвият, без борба и стълкновение –никак! По-добре дано мрем с чест и възхвала над сабята ни и с Христовото име в уста. “
Първоначално в борбата обединените християнски сили получават превъзходство, само че това очевидно е тактически прийом – османците примамват рицарите в „ чувал “ и разпростират своя запас зад тила им. Междувременно власите на Влад Цепеш се втурват да грабят плячка и стопират да извършват тактически задания. Първоначално хората на свещеник Доминик потеглят мощно напред по левия фланг, само че това дава допустимо османската кавалерия да мине зад тила им и да обърне в бяг кръстоноците. Все отново Хунияди (който работи на десния фланг с 2000 души) и Ягело съумяват да се укрепят при вагенбурга и подхващат нова офанзива. Хунияди поучава Владислав III да изчака и да види по какъв начин ще се развие борбата.
Гробницата на Владислав III в Полша в Краков в катедралата в замъка Вавел
Тук по времето на сражението Хунияди е обкръжен от османци. Владислав III, който до този миг стои настрани, се впуска с неколцина рицари, с цел да го отбрани, само че пада с коня си във „ вълча яма “ и е посечен със сабя от връхлитащ конник-османец. Някои упрекват за тази необсмислена постъпка обкръжението към Ягело. Съветниците му го корят, че цялата воинска популярност ще остане за Хунияди и го поучават за се впусне в боя; други обвиняват младостта и неопитността на Владислав III (той е единствено на 20 г.), а трети – алчността на власите. В последна сметка младият полски крал умира в бой с турците на 10 ноември 1444 година и посмъртно получава прозвището Варненчик. Хунияди продължава опитите да освободи Балканите и след неговата гибел, само че те са обречени на крах, а след 1448 година опитите на Унгария да се намеси на Балканите прекъсват задълго.
Макар публично това да не се води за кръстоносен поход, точно неуспехът на този поход и потвърдената неефективност на рицарството, когато се бие на кръстосан терен против османската лека конница, поставя дефинитивно завършек на кръстоносните походи.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ